четвъртък, 4 декември 2008 г.

Хубави неща :)

на снимките: учителят любим и гърненцето с жълтици;)







Грънчарите са от Бога благословени. От пръст и кал създават нещо.


Моите съдове пеят, моите чинии греят”, казва с гордост и емоция Нина Нешева. Усмивката й не слиза от лицето и изпълва малкото й гръчарско ателие, разположено на Самоводската чаршия в старопрестолния Търновград. Ето тук http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Lichnosti/Material/Nina_Nesheva.htm
и останалата част от интервюто на Ивелина Ватова с усмихнатата ми колежка Нина, която разказва увлекателно за глината, и несравнимото блаженство, което тя доставя на душата.
Да, факт е - докоснатите от глината, са много позитивни и одухотворени хора. Невероятна е магията...Ще ви срещам при всяка възможност с тях.
..............................................................

малко повече инфо за снимките:

Гърненцето на снимката е непретенциозно, но ми е много скъпо, защото ми е първото:) Някой ден ще го напълня с жълтици, ще гледам, преди да ме е гепила кризата :)

На другата снимка съм щракнала учителят си Енчо, на когото дължа специални и огромни благодарности! По-нататък ще публикувам интервюто, което взех от него, също и снимки от последната му изложба, която посетих наскоро в Троян. Но първо това е редно да стане на друго място, а не в блога, както съм обещала...Беше страхотно... на всичкото отгоре източих цели три съда в Троянското училище по изкуства, под зоркият му поглед:)

И такааа.
Наближава 12ти декември, денят на св.Спиридон...Тук също искам да копна своята благодарност, която вече поднесох в блогбг към свои приятели, също и към напълно непознати хора, които не спират да ме поздравяват с топлота и съпричастност... невероятно, но факт :
Благодаря ви за подкрепата и куража! А сега и хубавата новина- виртуалната ми работилница вече има съвсем реално изражение от тухли и бетон, остават още малко довършителни работи. Откриването на ателието ще бъде на 12 декември- Денят на Св. Спиридон, известен като "Денят на майсторите". Свети Спиридон е покровител на обущарите, грънчарите, казанджиите и изобщо на всички занаятчии. Разбира се, събитието ще бъде документирано със снимки, за фокуса - не отговарям :))
С риск да прозвучи като реч на Оскаровите награди (за мен момента е не по-малко съществен;), но още благодарности ще изредя: На най-близките ми, за всеотдайното включване кой с каквото може;) Най-специални -за баба;) На Краси, на двете бойни бригади по електро и ВИК;) На Величка!, Тошо, Олег, Ирина, Мира.. Най-големите са за ръководителят на проекта"Национален обект", както и на другите 2ма юнаци ръководители край него:)) Специални благодарности и на Дорето Господинова, моя колежка, в случая, по перо, която ме изненада с прекрасен подарък -иконка на св.Спиридон, която ще бъде поставена на почетно място за предстоящият празник :) Предварителни поднасям и на Мими и Вальо, заради близкото им съжителство до ателието, и предстоящото им принудително чиракуване, когато имам нужда от още един-два чифта ръце...;) Ааа, и на Рангел, първият ми сериозен поръчител:)) И на другите по-малки поръчители;) Дори на най-малките, на които просто няма как да изпълня поръчките, защото не съм китайски производител, който продава чинийки и саксийки по леФче)) На всички, които бяха до мен и с мен през тази важна година, и ме подкрепяха, окуражаваха, споделяха радостта ми по време на дългият път, който изминах, за да положа този камък...
Всъщност, ателието вече е напълно готово, и не мога да скрия щастието си от сбъдването на една мечта, която ме преследва от години:) Грозното патенце се превърна в красив лебед...Оранжево небето, оранжево небето, оооранжева съм аз; Оранжеви вратите, оранжева дограмата, ооранжев покривЪТ)) Само пещта не е готова още, но и това ще стане скоро, така ми е обещал Дядо Коледа) В следващият постинг подобаващо ще бъде отразен дългоочакваният миг. Ще издам обаче една тайна - имам един списък на приятели, със специален принос в моята душа, така да се каже, които по-нататък ще получат специални подаръци от мен. Повечето си ги знаят, за други ще е изненада;) Още малко търпение... А през пролетта съм планирала и едно красиво барбекю, тоочно до чимшира -мислете му, ей) И не забравяйте - страшно винце става от асмата) И плановете не спират до тук, ноо...сега леко забавям ход, да не изпреварвам събитията, все пак;)

вторник, 21 октомври 2008 г.

"Дивната бусинска керамика"

чиния -ръчна изработка, шамот, окиси и глазури
"Дивната бусинска керамика" е книга от Цанко Живков.
В нея ще откриете както прекрасни илюстрации, така и интересен и жив текст, поднесен с много любов от автора. Обстойно са разгледани живота и делото на знаменитият български грънчар Петър Гигов, с когото е свързан половинвековен период от съхраняването и развитието на бусинската керамична школа.
Ето как оптимистично завършва книгата:
Мракът не обзе тъмнината
През 90-годишнината от рождението на Петър Гигов станахме свидетели как се сбъдна 5тият стих от 1ва глава на Евангелието от Йоана: "И светлината в мракът свети, и мракът не я обзе".
Един от племенниците на Гигов - Александър Кожухаров, преодолял невероятни административни и финансови прегради, учреди фондацията "Петър Гигов и бусинската керамика" Първата грижа на фондацията бе да започне реставрация на фамилната къща на знаменитият грънчар в с. Бусинци, в която някой ден да намери приют все още бездомната Петър-Гигова керамика. След много митарства се осъществи и втората голяма задача: бе закупена сградата на някогашното грънчарско училище в селото - прекрасна база за възраждане на бусинската керамика.
И ето, 11декември 2005г., на празника на св. Спиридон, покровител на грънчарите, в Бусинци стана паметно тържество. Отец Николай, с тукашен корен, отслужи маслосвет -освети ремонтираната сграда на училището, новоизработената от художника Ваньо Ангелов керамична икона на св. Спиридон, както и първата партида керамични съдове, изваяни, украсени и изпечени по запазените рецепти на Петър Гигов. Беше представена и книгата "Бусинско възкресение" - издадена от фондацията. Така се положи началото на днешното и на бъдещето съживяване и развитие на дивната бусинска керамика.


неделя, 12 октомври 2008 г.

Керамичната икона на св. Теодор Стратилат от Патлейнския манастир "Св. Пантелеймон"



на снимката:
глинена купа и камбанка -шамот, глазури, манган, меден окис


Eто един линк към тази любопитна публикация, която анонсирам със заглавието:




И още нещо - тъй като керамиката и поезията вървят ръка за ръка, както съм споменала вече...Hand in hand - две изкуства, чието общение ражда вълшебни приказки. И така ще бъде, за мен ще бъде така...



„Аз съм аспирин в морето, не разбирам от любов.” -
тъй ми каза водораслото, и ме целуна по носа.
Скалите проточиха шии над тихият залив, един гларус отвори лявото си око, а дясното му спеше. Лепкаво ми стана от любов тогава, даже взех да плувам по-навътре.
А времете замириса на филе от акула - тъй топло безбрежно и нежно, за мойта уста..
Целунатият ми нос не поемаше въздух, когато се раждаше душата амфибия. Зазоряване не се очертаваше.

***
пианиста с ръцете
които познавам
запретна ръкави
отвъд дюните
в тъмното

наоколо кипеше прилива
луна присъстваше и много сол
и виждах в бяло
в бяло надалече
като че ли очите ми са ято
чайки зъзнещи
и виждах в бяло
в бяло надалече
клавишите побегнали
над прецъфтелите вълни

как искаше ми се да чувам
подробностите от това присъствие...
но нищичко не чувах. Нищо...
(макар че лекичко си тананиках...Нещо)

сряда, 8 октомври 2008 г.

Началото бе...(с личната ми халба)

























































































Шамот, глазури, окиси -железен и меден; ангоба, сграфито. Ръчна изработка.
Картини - смесена техника.

вторник, 30 септември 2008 г.

За някои свойства на глината и употребата й в строителството

на снимката: чиния шамот, ангоба, безцветна глазура, сграфито
Един от често използваните в строителството свързващи материали е глината. Тя е мека, изкопаема природна суровина с утаечен произход. Съществува като част от почвените слоеве на неголяма дълбочина. Състои се основно от глинести минерали като каолинит и монтморилонит. При смесване с вода образува пластична маса, която лесно се поддава на обработка и служи за направа на разнообразни по форма продукти. Когато изсъхне, глината запазва формата си, а след изпичане материалът става твърд. В зависимост от примесите си, глината има различни цветове и нюанси. Най-ценната глина, обаче, е бялата, наречена каолин. Разнообразие сред природните глини съществува и по отношение на съдържанието на пясък. По този показател те се делят на богати, средни и бедни глини. Богатите имат по-малко от 5% пясък, бедните - около 30%, а средните - обикновено не повече от 15%. Глината има свойството да абсорбира водата до определен предел на насищане, след преминаването на който тя не е в състояние да попива или да пропуска водата през себе си. Заради това нейно ценно качество тя се използва за направа на насипни хидроизолационни слоеве в строителството. Материалите от глина издържат значителни нагрявания и имат малка топлопроводност. В зависимост от устойчивостта на глината към температурни въздействия, тя се дели на леснотопима, труднотопима и огнеупорна. Температурите им на топене са съответно - 1380, до 1550 и повече от 1550°С. Чистият каолин, например, се разтапя при температура, по-висока от 1750°С. Видовете глина от втората и третата група служат за суровини в производството на огнеупорни материали. Когато използвате материали от глина, трябва да имате предвид склонността им към свиване и възможността за деформации при изсъхване. Не забравяйте да осигурите и необходимата защита от влага. Може би най-разпространените строителни материали, направени от глина, са керамичните керемиди, тухлите и керамичните плочки във всичките им разновидности - теракота, фаянс, майолика, гранитогрес, клинкерни плочи и т.н. Ще се спрем на някои стандарти, отнасящи се до строителни продукти от глина, т.е. керамични материали. Изискванията за глинени керемиди са описани в БДС 28-87, а повече информация за водопоглъщащата способност на керамичните плочки и възможността им за използване вън или вътре ще откриете в десет БДС, приети въз основа на ЕN 13006. В тях плочките са разделени на следните групи: A I, A II a, A II b, A III, B I, B II a, B II b и B III. Буквата А означава получаване на плочките чрез екструдиране, а B - чрез пресоване. Колкото по-малка е римската цифра на групата, толкова по-малка е водопоглъщащата способност на плочките и възможността им за използване навън е по-голяма. При малките буквени означения а показва по-малка водопоглъщаща способност от b. Познаването на тези стандарти е важно, когато избирате плочки според предназначението им и условията на експлоатация (вън, вътре, влажно, сухо, температурни амплитуди и т.н.). Определянето на твърдостта на повърхността на керамичните плочки по Моос става по БДС EN 101:1995. Може би ще е полезно да познавате и определенията, класификацията, изискванията и маркировката за подови и стенни керамични плочки, които са дефинирани в БДС EN 87.

този материал е благодарение на
http://stroiteli.elmedia.net/


сряда, 24 септември 2008 г.

Душата на глината































Точно така, грешка няма. Глината има душа, и всеки, който има сетива и се е докоснал поне веднъж до нея, няма как да не е усетил. Да си спомним библейският разказ от книга Битие за сътворението на човека от земна пръст и вдъхнатото в лицето му дихание за живот от Бога.
Чувала съм не малко хора, чийто живот, професия или хоби, са свързани по някакъв начин с този природен материал, да споделят, че това е „.Любов от пръв поглед, която остава за цял живот”. Несравнимо преживяване е усещането за глина, да претворяваш тази податлива и дишаща материя, да създаваш нещо уникално и неповторимо. Глината ни зарежда с положителна енергия, изчиства ни от лоши мисли, дава ни стимул и творчески подтик. Има различни видове глини, които се различават по своят цвят и съставки, и намират разнообразни приложения в строителството, бита, изкуството, като много от тях претърпяват допълнителна преработка и обогатяване, за да станат максимално подходящи за съответната цел. Но за каквата и глина да говорим, едно е ясно – вредна глина няма, това е съвършеният природен материал, който хората са открили преди всички други, и използват от дълбока древност. Много древни цивилизации свидетелстват за себе си най-ярко, именно посредством останки от глинени съдове, накити, идоли, плочки с надписи и др. Не са едно и две находищата на груби керамични съдове от неолита, в различни кътчета на света. Според проф. Николай Овчаров „ С най-бързи темпове късната новокаменна култура се развива в страните на Близкия изток. Там по-рано от останалия свят възникват земеделието и скотовъдството. Вече в VI-V хил. пр. Хр. в Иран и Ирак се наблюдава развита неолитна култура с глинобитни жилища, рисувана керамика и многобройни женски статуетки. Към V хил. пр. Хр. земеделските племена населяват Египет. Разкопките на археолозите показват, че днешните български земи също са част от този процес.”. Наскоро прочетох за открит в Перу примитивен храм от глина, на близо 4500г. А какво да кажем за тайнственото съдче, подобно на плочка, намерено в с. Градешница, Врачанско, което е на 6800години, и се твърди от сериозни и колоритни учени като академик Владимир Георгиев, че знаците, изобразени върху съда, представляват най-древната от досега известните ни протописмености на света. Разбира се, още дълго може да се говори за глината и нейната употреба през вековете, тя непрекъснато ни изненадва, и ще продължава да го прави, като периодично ни разкрива неподозирани загадки, открехвайки завесата назад в хилядолетията. Още от древността са известни и изключителните лечебни, анти-стрес и козметични свойства на някои видове глини, поради съдържащите се в тях соли. Глината изисква, нейните капризи са с „размер”, трябва да се съобразяваме с нея и да я обичаме, тя е природно богатство, дадено ни свише в изобилие, което не бива да похабяваме. Наблюдавала съм работата на керамици и майстори грънчари, винаги ми е правило впечатление невероятното отношение на тези хора към глината, как всяко парченце остатък след работа грижливо се омесва, при необходимост овлажнява и завива в найлон, и така, до следващата му употреба. И няма начин да е другояче. Душата на глината, подобно на човешката, е крехка и ранима, изисква грижа и внимание. На нашата любов тя отвръща с любов, дарява ни чувството и увереността, че обитаваме един по-добър приказен свят на сбъднатости. За свойствата на глината, и нейните разновидности, за пътят й през вековете, разнообразната й употреба и предназначение, и за много други полезни и интересни неща, ще разказвам в следващите си публикации.

на снимките:
предмети от шамот, ръчна изработка, използвани техники с ангоба, глазури, железен и меден окис. И разбира се, моя милост, в ролята на усърден чирак ;)