вторник, 21 октомври 2008 г.

"Дивната бусинска керамика"

чиния -ръчна изработка, шамот, окиси и глазури
"Дивната бусинска керамика" е книга от Цанко Живков.
В нея ще откриете както прекрасни илюстрации, така и интересен и жив текст, поднесен с много любов от автора. Обстойно са разгледани живота и делото на знаменитият български грънчар Петър Гигов, с когото е свързан половинвековен период от съхраняването и развитието на бусинската керамична школа.
Ето как оптимистично завършва книгата:
Мракът не обзе тъмнината
През 90-годишнината от рождението на Петър Гигов станахме свидетели как се сбъдна 5тият стих от 1ва глава на Евангелието от Йоана: "И светлината в мракът свети, и мракът не я обзе".
Един от племенниците на Гигов - Александър Кожухаров, преодолял невероятни административни и финансови прегради, учреди фондацията "Петър Гигов и бусинската керамика" Първата грижа на фондацията бе да започне реставрация на фамилната къща на знаменитият грънчар в с. Бусинци, в която някой ден да намери приют все още бездомната Петър-Гигова керамика. След много митарства се осъществи и втората голяма задача: бе закупена сградата на някогашното грънчарско училище в селото - прекрасна база за възраждане на бусинската керамика.
И ето, 11декември 2005г., на празника на св. Спиридон, покровител на грънчарите, в Бусинци стана паметно тържество. Отец Николай, с тукашен корен, отслужи маслосвет -освети ремонтираната сграда на училището, новоизработената от художника Ваньо Ангелов керамична икона на св. Спиридон, както и първата партида керамични съдове, изваяни, украсени и изпечени по запазените рецепти на Петър Гигов. Беше представена и книгата "Бусинско възкресение" - издадена от фондацията. Така се положи началото на днешното и на бъдещето съживяване и развитие на дивната бусинска керамика.


неделя, 12 октомври 2008 г.

Керамичната икона на св. Теодор Стратилат от Патлейнския манастир "Св. Пантелеймон"



на снимката:
глинена купа и камбанка -шамот, глазури, манган, меден окис


Eто един линк към тази любопитна публикация, която анонсирам със заглавието:




И още нещо - тъй като керамиката и поезията вървят ръка за ръка, както съм споменала вече...Hand in hand - две изкуства, чието общение ражда вълшебни приказки. И така ще бъде, за мен ще бъде така...



„Аз съм аспирин в морето, не разбирам от любов.” -
тъй ми каза водораслото, и ме целуна по носа.
Скалите проточиха шии над тихият залив, един гларус отвори лявото си око, а дясното му спеше. Лепкаво ми стана от любов тогава, даже взех да плувам по-навътре.
А времете замириса на филе от акула - тъй топло безбрежно и нежно, за мойта уста..
Целунатият ми нос не поемаше въздух, когато се раждаше душата амфибия. Зазоряване не се очертаваше.

***
пианиста с ръцете
които познавам
запретна ръкави
отвъд дюните
в тъмното

наоколо кипеше прилива
луна присъстваше и много сол
и виждах в бяло
в бяло надалече
като че ли очите ми са ято
чайки зъзнещи
и виждах в бяло
в бяло надалече
клавишите побегнали
над прецъфтелите вълни

как искаше ми се да чувам
подробностите от това присъствие...
но нищичко не чувах. Нищо...
(макар че лекичко си тананиках...Нещо)

сряда, 8 октомври 2008 г.

Началото бе...(с личната ми халба)

























































































Шамот, глазури, окиси -железен и меден; ангоба, сграфито. Ръчна изработка.
Картини - смесена техника.