Грънчарите са от Бога благословени. От пръст и кал създават нещо.
„Моите съдове пеят, моите чинии греят”, казва с гордост и емоция Нина Нешева. Усмивката й не слиза от лицето и изпълва малкото й гръчарско ателие, разположено на Самоводската чаршия в старопрестолния Търновград. Ето тук http://www.bnr.bg/RadioBulgaria/Emission_Bulgarian/Theme_Lichnosti/Material/Nina_Nesheva.htm
и останалата част от интервюто на Ивелина Ватова с усмихнатата ми колежка Нина, която разказва увлекателно за глината, и несравнимото блаженство, което тя доставя на душата.
Да, факт е - докоснатите от глината, са много позитивни и одухотворени хора. Невероятна е магията...Ще ви срещам при всяка възможност с тях.
..............................................................
..............................................................
малко повече инфо за снимките:
Гърненцето на снимката е непретенциозно, но ми е много скъпо, защото ми е първото:) Някой ден ще го напълня с жълтици, ще гледам, преди да ме е гепила кризата :)
На другата снимка съм щракнала учителят си Енчо, на когото дължа специални и огромни благодарности! По-нататък ще публикувам интервюто, което взех от него, също и снимки от последната му изложба, която посетих наскоро в Троян. Но първо това е редно да стане на друго място, а не в блога, както съм обещала...Беше страхотно... на всичкото отгоре източих цели три съда в Троянското училище по изкуства, под зоркият му поглед:)
И такааа.
Наближава 12ти декември, денят на св.Спиридон...Тук също искам да копна своята благодарност, която вече поднесох в блогбг към свои приятели, също и към напълно непознати хора, които не спират да ме поздравяват с топлота и съпричастност... невероятно, но факт :
Благодаря ви за подкрепата и куража! А сега и хубавата новина- виртуалната ми работилница вече има съвсем реално изражение от тухли и бетон, остават още малко довършителни работи. Откриването на ателието ще бъде на 12 декември- Денят на Св. Спиридон, известен като "Денят на майсторите". Свети Спиридон е покровител на обущарите, грънчарите, казанджиите и изобщо на всички занаятчии. Разбира се, събитието ще бъде документирано със снимки, за фокуса - не отговарям :))
С риск да прозвучи като реч на Оскаровите награди (за мен момента е не по-малко съществен;), но още благодарности ще изредя: На най-близките ми, за всеотдайното включване кой с каквото може;) Най-специални -за баба;) На Краси, на двете бойни бригади по електро и ВИК;) На Величка!, Тошо, Олег, Ирина, Мира.. Най-големите са за ръководителят на проекта"Национален обект", както и на другите 2ма юнаци ръководители край него:)) Специални благодарности и на Дорето Господинова, моя колежка, в случая, по перо, която ме изненада с прекрасен подарък -иконка на св.Спиридон, която ще бъде поставена на почетно място за предстоящият празник :) Предварителни поднасям и на Мими и Вальо, заради близкото им съжителство до ателието, и предстоящото им принудително чиракуване, когато имам нужда от още един-два чифта ръце...;) Ааа, и на Рангел, първият ми сериозен поръчител:)) И на другите по-малки поръчители;) Дори на най-малките, на които просто няма как да изпълня поръчките, защото не съм китайски производител, който продава чинийки и саксийки по леФче)) На всички, които бяха до мен и с мен през тази важна година, и ме подкрепяха, окуражаваха, споделяха радостта ми по време на дългият път, който изминах, за да положа този камък...
Всъщност, ателието вече е напълно готово, и не мога да скрия щастието си от сбъдването на една мечта, която ме преследва от години:) Грозното патенце се превърна в красив лебед...Оранжево небето, оранжево небето, оооранжева съм аз; Оранжеви вратите, оранжева дограмата, ооранжев покривЪТ)) Само пещта не е готова още, но и това ще стане скоро, така ми е обещал Дядо Коледа) В следващият постинг подобаващо ще бъде отразен дългоочакваният миг. Ще издам обаче една тайна - имам един списък на приятели, със специален принос в моята душа, така да се каже, които по-нататък ще получат специални подаръци от мен. Повечето си ги знаят, за други ще е изненада;) Още малко търпение... А през пролетта съм планирала и едно красиво барбекю, тоочно до чимшира -мислете му, ей) И не забравяйте - страшно винце става от асмата) И плановете не спират до тук, ноо...сега леко забавям ход, да не изпреварвам събитията, все пак;)
