вторник, 30 септември 2008 г.

За някои свойства на глината и употребата й в строителството

на снимката: чиния шамот, ангоба, безцветна глазура, сграфито
Един от често използваните в строителството свързващи материали е глината. Тя е мека, изкопаема природна суровина с утаечен произход. Съществува като част от почвените слоеве на неголяма дълбочина. Състои се основно от глинести минерали като каолинит и монтморилонит. При смесване с вода образува пластична маса, която лесно се поддава на обработка и служи за направа на разнообразни по форма продукти. Когато изсъхне, глината запазва формата си, а след изпичане материалът става твърд. В зависимост от примесите си, глината има различни цветове и нюанси. Най-ценната глина, обаче, е бялата, наречена каолин. Разнообразие сред природните глини съществува и по отношение на съдържанието на пясък. По този показател те се делят на богати, средни и бедни глини. Богатите имат по-малко от 5% пясък, бедните - около 30%, а средните - обикновено не повече от 15%. Глината има свойството да абсорбира водата до определен предел на насищане, след преминаването на който тя не е в състояние да попива или да пропуска водата през себе си. Заради това нейно ценно качество тя се използва за направа на насипни хидроизолационни слоеве в строителството. Материалите от глина издържат значителни нагрявания и имат малка топлопроводност. В зависимост от устойчивостта на глината към температурни въздействия, тя се дели на леснотопима, труднотопима и огнеупорна. Температурите им на топене са съответно - 1380, до 1550 и повече от 1550°С. Чистият каолин, например, се разтапя при температура, по-висока от 1750°С. Видовете глина от втората и третата група служат за суровини в производството на огнеупорни материали. Когато използвате материали от глина, трябва да имате предвид склонността им към свиване и възможността за деформации при изсъхване. Не забравяйте да осигурите и необходимата защита от влага. Може би най-разпространените строителни материали, направени от глина, са керамичните керемиди, тухлите и керамичните плочки във всичките им разновидности - теракота, фаянс, майолика, гранитогрес, клинкерни плочи и т.н. Ще се спрем на някои стандарти, отнасящи се до строителни продукти от глина, т.е. керамични материали. Изискванията за глинени керемиди са описани в БДС 28-87, а повече информация за водопоглъщащата способност на керамичните плочки и възможността им за използване вън или вътре ще откриете в десет БДС, приети въз основа на ЕN 13006. В тях плочките са разделени на следните групи: A I, A II a, A II b, A III, B I, B II a, B II b и B III. Буквата А означава получаване на плочките чрез екструдиране, а B - чрез пресоване. Колкото по-малка е римската цифра на групата, толкова по-малка е водопоглъщащата способност на плочките и възможността им за използване навън е по-голяма. При малките буквени означения а показва по-малка водопоглъщаща способност от b. Познаването на тези стандарти е важно, когато избирате плочки според предназначението им и условията на експлоатация (вън, вътре, влажно, сухо, температурни амплитуди и т.н.). Определянето на твърдостта на повърхността на керамичните плочки по Моос става по БДС EN 101:1995. Може би ще е полезно да познавате и определенията, класификацията, изискванията и маркировката за подови и стенни керамични плочки, които са дефинирани в БДС EN 87.

този материал е благодарение на
http://stroiteli.elmedia.net/


сряда, 24 септември 2008 г.

Душата на глината































Точно така, грешка няма. Глината има душа, и всеки, който има сетива и се е докоснал поне веднъж до нея, няма как да не е усетил. Да си спомним библейският разказ от книга Битие за сътворението на човека от земна пръст и вдъхнатото в лицето му дихание за живот от Бога.
Чувала съм не малко хора, чийто живот, професия или хоби, са свързани по някакъв начин с този природен материал, да споделят, че това е „.Любов от пръв поглед, която остава за цял живот”. Несравнимо преживяване е усещането за глина, да претворяваш тази податлива и дишаща материя, да създаваш нещо уникално и неповторимо. Глината ни зарежда с положителна енергия, изчиства ни от лоши мисли, дава ни стимул и творчески подтик. Има различни видове глини, които се различават по своят цвят и съставки, и намират разнообразни приложения в строителството, бита, изкуството, като много от тях претърпяват допълнителна преработка и обогатяване, за да станат максимално подходящи за съответната цел. Но за каквата и глина да говорим, едно е ясно – вредна глина няма, това е съвършеният природен материал, който хората са открили преди всички други, и използват от дълбока древност. Много древни цивилизации свидетелстват за себе си най-ярко, именно посредством останки от глинени съдове, накити, идоли, плочки с надписи и др. Не са едно и две находищата на груби керамични съдове от неолита, в различни кътчета на света. Според проф. Николай Овчаров „ С най-бързи темпове късната новокаменна култура се развива в страните на Близкия изток. Там по-рано от останалия свят възникват земеделието и скотовъдството. Вече в VI-V хил. пр. Хр. в Иран и Ирак се наблюдава развита неолитна култура с глинобитни жилища, рисувана керамика и многобройни женски статуетки. Към V хил. пр. Хр. земеделските племена населяват Египет. Разкопките на археолозите показват, че днешните български земи също са част от този процес.”. Наскоро прочетох за открит в Перу примитивен храм от глина, на близо 4500г. А какво да кажем за тайнственото съдче, подобно на плочка, намерено в с. Градешница, Врачанско, което е на 6800години, и се твърди от сериозни и колоритни учени като академик Владимир Георгиев, че знаците, изобразени върху съда, представляват най-древната от досега известните ни протописмености на света. Разбира се, още дълго може да се говори за глината и нейната употреба през вековете, тя непрекъснато ни изненадва, и ще продължава да го прави, като периодично ни разкрива неподозирани загадки, открехвайки завесата назад в хилядолетията. Още от древността са известни и изключителните лечебни, анти-стрес и козметични свойства на някои видове глини, поради съдържащите се в тях соли. Глината изисква, нейните капризи са с „размер”, трябва да се съобразяваме с нея и да я обичаме, тя е природно богатство, дадено ни свише в изобилие, което не бива да похабяваме. Наблюдавала съм работата на керамици и майстори грънчари, винаги ми е правило впечатление невероятното отношение на тези хора към глината, как всяко парченце остатък след работа грижливо се омесва, при необходимост овлажнява и завива в найлон, и така, до следващата му употреба. И няма начин да е другояче. Душата на глината, подобно на човешката, е крехка и ранима, изисква грижа и внимание. На нашата любов тя отвръща с любов, дарява ни чувството и увереността, че обитаваме един по-добър приказен свят на сбъднатости. За свойствата на глината, и нейните разновидности, за пътят й през вековете, разнообразната й употреба и предназначение, и за много други полезни и интересни неща, ще разказвам в следващите си публикации.

на снимките:
предмети от шамот, ръчна изработка, използвани техники с ангоба, глазури, железен и меден окис. И разбира се, моя милост, в ролята на усърден чирак ;)