Душата на глината

Точно така, грешка няма. Глината има душа, и всеки, който има сетива и се е докоснал поне веднъж до нея, няма как да не е усетил. Да си спомним библейският разказ от книга Битие за сътворението на човека от земна пръст и вдъхнатото в лицето му дихание за живот от Бога.
Чувала съм не малко хора, чийто живот, професия или хоби, са свързани по някакъв начин с този природен материал, да споделят, че това е „.Любов от пръв поглед, която остава за цял живот”. Несравнимо преживяване е усещането за глина, да претворяваш тази податлива и дишаща материя, да създаваш нещо уникално и неповторимо. Глината ни зарежда с положителна енергия, изчиства ни от лоши мисли, дава ни стимул и творчески подтик. Има различни видове глини, които се различават по своят цвят и съставки, и намират разнообразни приложения в строителството, бита, изкуството, като много от тях претърпяват допълнителна преработка и обогатяване, за да станат максимално подходящи за съответната цел. Но за каквата и глина да говорим, едно е ясно – вредна глина няма, това е съвършеният природен материал, който хората са открили преди всички други, и използват от дълбока древност. Много древни цивилизации свидетелстват за себе си най-ярко, именно посредством останки от глинени съдове, накити, идоли, плочки с надписи и др. Не са едно и две находищата на груби керамични съдове от неолита, в различни кътчета на света. Според проф. Николай Овчаров „ С най-бързи темпове късната новокаменна култура се развива в страните на Близкия изток. Там по-рано от останалия свят възникват земеделието и скотовъдството. Вече в VI-V хил. пр. Хр. в Иран и Ирак се наблюдава развита неолитна култура с глинобитни жилища, рисувана керамика и многобройни женски статуетки. Към V хил. пр. Хр. земеделските племена населяват Египет. Разкопките на археолозите показват, че днешните български земи също са част от този процес.”. Наскоро прочетох за открит в Перу примитивен храм от глина, на близо 4500г. А какво да кажем за тайнственото съдче, подобно на плочка, намерено в с. Градешница, Врачанско, което е на 6800години, и се твърди от сериозни и колоритни учени като академик Владимир Георгиев, че знаците, изобразени върху съда, представляват най-древната от досега известните ни протописмености на света. Разбира се, още дълго може да се говори за глината и нейната употреба през вековете, тя непрекъснато ни изненадва, и ще продължава да го прави, като периодично ни разкрива неподозирани загадки, открехвайки завесата назад в хилядолетията. Още от древността са известни и изключителните лечебни, анти-стрес и козметични свойства на някои видове глини, поради съдържащите се в тях соли. Глината изисква, нейните капризи са с „размер”, трябва да се съобразяваме с нея и да я обичаме, тя е природно богатство, дадено ни свише в изобилие, което не бива да похабяваме. Наблюдавала съм работата на керамици и майстори грънчари, винаги ми е правило впечатление невероятното отношение на тези хора към глината, как всяко парченце остатък след работа грижливо се омесва, при необходимост овлажнява и завива в найлон, и така, до следващата му употреба. И няма начин да е другояче. Душата на глината, подобно на човешката, е крехка и ранима, изисква грижа и внимание. На нашата любов тя отвръща с любов, дарява ни чувството и увереността, че обитаваме един по-добър приказен свят на сбъднатости. За свойствата на глината, и нейните разновидности, за пътят й през вековете, разнообразната й употреба и предназначение, и за много други полезни и интересни неща, ще разказвам в следващите си публикации.

на снимките:

предмети от шамот, ръчна изработка, използвани техники с ангоба, глазури, железен и меден окис. И разбира се, моя милост, в ролята на усърден чирак ;)