на снимката:
глинена купа и камбанка -шамот, глазури, манган, меден окис
Eто един линк към тази любопитна публикация, която анонсирам със заглавието:
И още нещо - тъй като керамиката и поезията вървят ръка за ръка, както съм споменала вече...Hand in hand - две изкуства, чието общение ражда вълшебни приказки. И така ще бъде, за мен ще бъде така...
„Аз съм аспирин в морето, не разбирам от любов.” -
тъй ми каза водораслото, и ме целуна по носа.
Скалите проточиха шии над тихият залив, един гларус отвори лявото си око, а дясното му спеше. Лепкаво ми стана от любов тогава, даже взех да плувам по-навътре.
А времете замириса на филе от акула - тъй топло безбрежно и нежно, за мойта уста..
Целунатият ми нос не поемаше въздух, когато се раждаше душата амфибия. Зазоряване не се очертаваше.
тъй ми каза водораслото, и ме целуна по носа.
Скалите проточиха шии над тихият залив, един гларус отвори лявото си око, а дясното му спеше. Лепкаво ми стана от любов тогава, даже взех да плувам по-навътре.
А времете замириса на филе от акула - тъй топло безбрежно и нежно, за мойта уста..
Целунатият ми нос не поемаше въздух, когато се раждаше душата амфибия. Зазоряване не се очертаваше.
***
пианиста с ръцете
които познавам
запретна ръкави
отвъд дюните
в тъмното
наоколо кипеше прилива
луна присъстваше и много сол
и виждах в бяло
в бяло надалече
като че ли очите ми са ято
чайки зъзнещи
и виждах в бяло
в бяло надалече
клавишите побегнали
над прецъфтелите вълни
как искаше ми се да чувам
подробностите от това присъствие...
но нищичко не чувах. Нищо...
(макар че лекичко си тананиках...Нещо)
4 коментара:
Руми, изпълни ми душата, Господ като раздвал таланти е бил щедър към теб, и има защо)))!
Много се радвам, че са ти харесали, Би, тепърва ми предстоят най-смелите експерименти и най-хубавите глинени неща, а едно от тях задължително ще е за теб!
Керамика и поезия - интересен тандем! Думите май не отстстъпват на глината, щом ни даряват такъв красив морски пейзаж! Такава експресия, чак чух крякането на чайките, усетих мириса на водорасли, буквално пред очите ми са плавно танцуващите в ритъма на онази загадъчна музика ,,в бяло'' синьо-зелени вълни! Вълшебна приказка!
abacab, истината е, че на този етап глината отстъпва пред думите, защото тя е по-новото предизвикателство за мен, повечето предстои тепърва, до месец ще отвори врати и `реалното` ми ателие, живот и здраве, ще пиша за това тъй важно събитие от моя живот...Докато думите- с тях сме стари познайници, макар и тук пътят да е безкраен...Ако имаш желание да прочетеш още поезия от мен, виж линковете най-долу на блога ми, по-специално публикациите ми в блогбг, където е събрана една не малка част от творчеството ми, иначе пръснато по книжки и виртуални сайтове за л-ра...Може да разровиш и в чичко Гугъл:)Този блог ми е за керамика най-вече.
Много се радвам на твоето присъствие тук, поздрави и усмивки, и разбира се - да не свършва вълшебната приказка за теб!
Публикуване на коментар